сарказъм

Речник на българския език

сарка̀зъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

мн. сарказми, (два) сарказъма, м.
1. Само ед. Присмех, язвителност, жлъч. Говори със сарказъм.
2. Злобна язвителна бележка. Вмятам в разговора сарказми. ___ прил. саркастичен, саркастична, саркастично, мн. саркастични. Саркастична усмивка._

Грешни изписвания (3)

  • сарказам
  • сърказам
  • сърказъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сар-ка-зъм
непълен член сар-каз-ма
пълен член сар-каз-мът
мн.ч. сар-каз-ми
членувано сар-каз-ми-те
бройна форма сар-ка-зъ-ма
звателна форма