иро̀ния
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед.
1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония.
2. В литературата — стилистичен похват, използване на насмешката.
1. Тънка, скрита насмешка, подигравка. Отнасям се с ирония. Говоря с ирония. Убийствена ирония.
2. В литературата — стилистичен похват, използване на насмешката.
Синоними
Грешни изписвания (5)
- иронеа
- иронеъ
- иронея
- ирониа
- ирониъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | иро-ния | |
|---|---|---|
| членувано | иро-ни-я-та | |
| мн.ч. | иро-нии | |
| членувано | иро-ни-и-те | |
| звателна форма | — | |