играчка

Речник на българския език

игра̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. игра̀чки, ж. Жена играч.



мн. игра̀чки, ж.
1. Предмет, който служи за детско забавление, игра. Куклата е играчка. Купих му една гумена играчка.
2. Много бавна и деликатна работа. Голяма играчка е тази торта.
3. Работа, която не представлява никаква трудност. Лепенето на тапети е играчка за мене.
Играчка съм в ръцете (на някого). — Разпореждат се с мене, нищо не зависи от мене.

Грешни изписвания (3)

  • еграчка
  • еграчкъ
  • играчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-рач-ка
членувано иг-рач-ка-та
мн.ч. иг-рач-ки
членувано иг-рач-ки-те
звателна форма