манекен

Речник на българския език

манекѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. манекѐни, м.
1. Изработена във формата на човешко тяло фигура за премерване и показване на облекло.
2. Човек, който демонстрира върху себе си нови дрехи на модно ревю.
3. Прен. Бездеен, безинициативен човек; фигурант.

Грешни изписвания (3)

  • маникен
  • мънекен
  • мъникен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-не-кен
непълен член ма-не-ке-на
пълен член ма-не-ке-нът
мн.ч. ма-не-ке-ни
членувано ма-не-ке-ни-те
бройна форма ма-не-ке-на
звателна форма