дълбочина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. дълбочинѝ, ж.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по вертикала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.
1. Размер, който показва разстоянието от повърхността надолу по вертикала или от отвора надолу по вертикала и от отвора навътре по хоризонтала. Дълбочина на река. Тенджери с различна дълбочина. Дълбочина на пещера.
2. Голяма отдалеченост по място или по време и местност, територия, площ, разположена на голямо разстояние.
3. Прен. Пределна, крайна степен в някакво изживяване. Дълбочина на чувството.
4. Прен. Дълбока, скрита същност. Анализът достига до дълбочината на романа.
5. Прен. Съдържателност. Философска дълбочина.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- далбочена
- далбоченъ
- далбочина
- далбочинъ
- далбучена
- далбученъ
- далбучина
- далбучинъ
- дълбочена
- дълбоченъ
- дълбочинъ
- дълбучена
- дълбученъ
- дълбучина
- дълбучинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дъл-бо-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | дъл-бо-чи-на-та | |
| мн.ч. | дъл-бо-чи-ни | |
| членувано | дъл-бо-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |