наличен

Речник на българския език

налѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

налѝчна, налѝчно, мн. налѝчни, прил. Който е налице, не е изразходван, на разположение е. Налични пари.

Грешни изписвания (3)

  • наличин
  • нъличен
  • нъличин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-ли-чен
непълен член на-лич-ния
пълен член на-лич-ни-ят
ж. р. на-лич-на
членувано на-лич-на-та
ср. р. на-лич-но
членувано на-лич-но-то
мн. ч. на-лич-ни
членувано на-лич-ни-те