налице

Речник на българския език

налицѐ наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. В съчетание с глагола съм. Има ме в наличие, тук съм. Целият състав е налице. Доказателствата са налице.
2. При плетене — определен начин за изплитане на бримки. Изплети двете бримки налице.

Грешни изписвания (4)

  • налеце
  • нълеце
  • нълице
  • на лице