доизкусурен

Речник на българския език

1. доизкусурен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • доискусурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. до-из-ку-су-рен
непълен член до-из-ку-су-ре-ния
пълен член до-из-ку-су-ре-ни-ят
ж. р. до-из-ку-су-ре-на
членувано до-из-ку-су-ре-на-та
ср. р. до-из-ку-су-ре-но
членувано до-из-ку-су-ре-но-то
мн. ч. до-из-ку-су-ре-ни
членувано до-из-ку-су-ре-ни-те

2. доизкусурен — мин. страд. прич. м. р.

доизкусурен е производна форма на доизкусуря (мин. страд. прич. м. р.).