перфекциониран

Речник на българския език

1. перфекциониран прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пер-фек-ци-о-ни-ран
непълен член пер-фек-ци-о-ни-ра-ния
пълен член пер-фек-ци-о-ни-ра-ни-ят
ж. р. пер-фек-ци-о-ни-ра-на
членувано пер-фек-ци-о-ни-ра-на-та
ср. р. пер-фек-ци-о-ни-ра-но
членувано пер-фек-ци-о-ни-ра-но-то
мн. ч. пер-фек-ци-о-ни-ра-ни
членувано пер-фек-ци-о-ни-ра-ни-те

2. перфекциониран — мин. страд. прич. м. р.

перфекциониран е производна форма на перфекционирам (мин. страд. прич. м. р.).