съвършеност

Речник на българския език

съвършѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саваршеност
  • саваршенуст
  • савършеност
  • савършенуст
  • съваршеност
  • съваршенуст
  • съвършенуст
  • саваршенос
  • саваршенус
  • савършенос
  • савършенус
  • съваршенос
  • съваршенус
  • съвършенос
  • съвършенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-вър-ше-ност
членувано съ-вър-ше-ност-та
мн.ч. съ-вър-ше-нос-ти
членувано съ-вър-ше-нос-ти-те
звателна форма