чудато

Речник на българския език

1. чуда̀то — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • чодато
  • чодату
  • чудату

2. чудато — ср. р.

чудато е производна форма на чудат (ср. р.).

Връзки