безбожен

Речник на българския език

безбо̀жен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

безбо̀жна, безбо̀жно, мн. безбо̀жни, прил. Който е безсъвестен, нечестен; недопустим. Безбожен лъжец. Безбожни цени.
нареч. безбо̀жно. Безбожно скъпо.

Грешни изписвания (3)

  • безбожин
  • бизбожен
  • бизбожин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. без-бо-жен
непълен член без-бож-ния
пълен член без-бож-ни-ят
ж. р. без-бож-на
членувано без-бож-на-та
ср. р. без-бож-но
членувано без-бож-но-то
мн. ч. без-бож-ни
членувано без-бож-ни-те