забранен

Речник на българския език

1. забранѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

забранѐна, забранѐно, мн. забранѐни, прил. Който не бива да се върши или да се използва. Забранена песен. Забранен вход. • Забранен плод. Нещо, което силно изкушава с недостъпността си.

Грешни изписвания (3)

  • забрънен
  • зъбранен
  • зъбрънен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. заб-ра-нен
непълен член заб-ра-не-ния
пълен член заб-ра-не-ни-ят
ж. р. заб-ра-не-на
членувано заб-ра-не-на-та
ср. р. заб-ра-не-но
членувано заб-ра-не-но-то
мн. ч. заб-ра-не-ни
членувано заб-ра-не-ни-те

2. забранен — мин. страд. прич. м. р.

забранен е производна форма на забраня (мин. страд. прич. м. р.).