безосновен

Речник на българския език

безосновен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-зос-но-вен
непълен член бе-зос-нов-ния
пълен член бе-зос-нов-ни-ят
ж. р. бе-зос-нов-на
членувано бе-зос-нов-на-та
ср. р. бе-зос-нов-но
членувано бе-зос-нов-но-то
мн. ч. бе-зос-нов-ни
членувано бе-зос-нов-ни-те