непълнота

Речник на българския език

непълнота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • непалнота
  • непалнотъ
  • непалнута
  • непалнутъ
  • непълнотъ
  • непълнута
  • непълнутъ
  • нипалнота
  • нипалнотъ
  • нипалнута
  • нипалнутъ
  • нипълнота
  • нипълнотъ
  • нипълнута
  • нипълнутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-пъл-но-та
членувано не-пъл-но-та-та
мн.ч. не-пъл-но-ти
членувано не-пъл-но-ти-те
звателна форма