недоста̀тък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. недоста̀тъци, (два) недоста̀тъка, м.
1. Неправилност, несъвършенство, недъг на организъм. Говорен недостатък.
2. Отсъствие на необходимото количество от нещо, недостиг. Недостатък на средства.
3. Незавършеност, непълнота, дефект на предмет. Книгата има един недостатък — скучна е.
1. Неправилност, несъвършенство, недъг на организъм. Говорен недостатък.
2. Отсъствие на необходимото количество от нещо, недостиг. Недостатък на средства.
3. Незавършеност, непълнота, дефект на предмет. Книгата има един недостатък — скучна е.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- недостатак
- недустатак
- недустатък
- нидостатак
- нидостатък
- нидустатак
- нидустатък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-дос-та-тък | |
|---|---|---|
| непълен член | не-дос-та-тъ-ка | |
| пълен член | не-дос-та-тъ-кът | |
| мн.ч. | не-дос-та-тъ-ци | |
| членувано | не-дос-та-тъ-ци-те | |
| бройна форма | не-дос-та-тъ-ка | |
| звателна форма | — | |