минус

Речник на българския език

мѝнус съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. мѝнуси, (два) мѝнуса, м.
1. Тире (–) в математиката, което означава изваждане или отрицателна величина. Температурата е минус десет градуса (–10 î С).
2. Без (при изваждане). Осем минус четири.
3. Прен. Недостатък, отрицателна страна, пропуск. Тази идея има много минуси.
прил. мѝнусов, мѝнусова, мѝнусово, мн. мѝнусови. Минусови стойности.

Грешни изписвания (1)

  • минос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-нус
непълен член ми-ну-са
пълен член ми-ну-сът
мн.ч. ми-ну-си
членувано ми-ну-си-те
бройна форма ми-ну-са
звателна форма