дупчица

Речник на българския език

ду̀пчица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • дупчеца
  • дупчецъ
  • дупчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дуп-чи-ца
членувано дуп-чи-ца-та
мн.ч. дуп-чи-ци
членувано дуп-чи-ци-те
звателна форма