пролом

Речник на българския език

1. проло̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Земна форма — проход между скалите, резултат от действието на река. Искърски пролом.
2. Пробив.

Грешни изписвания (1)

  • прулом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-лом
непълен член про-ло-ма
пълен член про-ло-мът
мн.ч. про-ло-ми
членувано про-ло-ми-те
бройна форма про-ло-ма
звателна форма

2. Про̀лом географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пролум