теснина

Речник на българския език

теснина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. теснинѝ, ж.
1. Тясно място между стръмни склонове в планина; клисура. Минавам през теснините.
2. Тясно място, стеснение.

Грешни изписвания (7)

  • теснена
  • тесненъ
  • теснинъ
  • тиснена
  • тисненъ
  • тиснина
  • тиснинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тес-ни-на
членувано тес-ни-на-та
мн.ч. тес-ни-ни
членувано тес-ни-ни-те
звателна форма