дере

Речник на българския език

1. дерѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. дерѐта, ср. Дълбок дол със стръмни брегове.
От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. — Привеждам най-различни доводи, за да убедя някого или да докажа нещо.
На маймун дере.Пренебр. Неизвестно къде, не знам къде.

Грешни изписвания (1)

  • дире

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. де-ре
членувано де-ре-то
мн.ч. де-ре-та
членувано де-ре-та-та

2. дере — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дере е производна форма на дера (сег. вр., 3 л., ед. ч.).