изкоп

Речник на българския език

ѝзкоп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ѝзкопи, (два) ѝзкопа, м.
1. Дълбоко изкопана площ, обширна яма. Изкоп за къща. Изкоп за прикритие.
2. Само ед. Процесът на изкопаване. Изкопът ще отнеме много време.

Грешни изписвания (1)

  • изкуп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-коп
непълен член из-ко-па
пълен член из-ко-път
мн.ч. из-ко-пи
членувано из-ко-пи-те
бройна форма из-ко-па
звателна форма