траншея

Речник на българския език

траншѐя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. траншѐи, ж. Дълъг, тесен и дълбок ров за предпазване при водене на бой или при строителство на пътища, канали и др.

Грешни изписвания (3)

  • траншеъ
  • тръншеъ
  • тръншея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тран-шея
членувано тран-ше-я-та
мн.ч. тран-шеи
членувано тран-ше-и-те
звателна форма