пещера

Речник на българския език

1. пещера̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пещерѝ, ж. Кухина в планината или под земята, която има вход. В пещерата беше тъмно и влажно.

Грешни изписвания (15)

  • пештера
  • пештеръ
  • пештира
  • пештиръ
  • пещеръ
  • пещира
  • пещиръ
  • пиштера
  • пиштеръ
  • пиштира
  • пиштиръ
  • пищера
  • пищеръ
  • пищира
  • пищиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ще-ра
членувано пе-ще-ра-та
мн.ч. пе-ще-ри
членувано пе-ще-ри-те
звателна форма

2. Пещера географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • пештера
  • пештеръ
  • пештира
  • пештиръ
  • пещеръ
  • пещира
  • пещиръ
  • пиштера
  • пиштеръ
  • пиштира
  • пиштиръ
  • пищера
  • пищеръ
  • пищира
  • пищиръ