разтрогване

Речник на българския език

разтро̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разтрогвани
  • разтрогвъне
  • разтрогвъни
  • ръзтрогване
  • ръзтрогвани
  • ръзтрогвъне
  • ръзтрогвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-т-рог-ва-не
членувано раз-т-рог-ва-не-то
мн.ч. раз-т-рог-ва-ния
членувано раз-т-рог-ва-ни-я-та