сечене

Речник на българския език

сѐчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сечени
  • сечине
  • сечини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-че-не
членувано се-че-не-то
мн.ч. се-че-ния
членувано се-че-ни-я-та