разтрошаване

Речник на българския език

разтроша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разтрошавани
  • разтрошавъне
  • разтрошавъни
  • разтрушаване
  • разтрушавани
  • разтрушавъне
  • разтрушавъни
  • ръзтрошаване
  • ръзтрошавани
  • ръзтрошавъне
  • ръзтрошавъни
  • ръзтрушаване
  • ръзтрушавани
  • ръзтрушавъне
  • ръзтрушавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-т-ро-ша-ва-не
членувано раз-т-ро-ша-ва-не-то
мн.ч. раз-т-ро-ша-ва-ния
членувано раз-т-ро-ша-ва-ни-я-та