прекратяване

Речник на българския език

прекратя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • прекратявъне
  • прекрътяване
  • прекрътявъне
  • прикратяване
  • прикратявъне
  • прикрътяване
  • прикрътявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прек-ра-тя-ва-не
членувано прек-ра-тя-ва-не-то
мн.ч. прек-ра-тя-ва-ния
членувано прек-ра-тя-ва-ни-я-та