разрушение

Речник на българския език

разрушѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. разрушения, ср.
1. Разрушаване, разруха.
2. Обикн. мн. Развалини, руини. Останаха дупки и разрушения.

Грешни изписвания (3)

  • разрошение
  • ръзрошение
  • ръзрушение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ру-ше-ние
членувано раз-ру-ше-ни-е-то
мн.ч. раз-ру-ше-ния
членувано раз-ру-ше-ни-я-та