опустошаване

Речник на българския език

опустошаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опостушаване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опус-то-ша-ва-не
членувано опус-то-ша-ва-не-то
мн.ч. опус-то-ша-ва-ния
членувано опус-то-ша-ва-ни-я-та