опустошѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. опустошѐния, ср.
1. Опустошаване. 2. Обикн. мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и под.) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти.
3. Обикн. мн. Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека. Страст към опустошения.
1. Опустошаване. 2. Обикн. мн. Резултатът от действието на необичайна природна сила (ураган, земетресение и под.) — като развалини, повреди и др. на природни и материални обекти.
3. Обикн. мн. Унищожаване на полезни или ценни предмети от човека. Страст към опустошения.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- опостошение
- опостушение
- опустушение
- упостошение
- упостушение
- упустошение
- упустушение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опус-то-ше-ние | |
|---|---|---|
| членувано | опус-то-ше-ни-е-то | |
| мн.ч. | опус-то-ше-ния | |
| членувано | опус-то-ше-ни-я-та |