щета

щета̀ — съществително име, женски род (тип 41)

мн. щетѝ, ж. Загуба, вреда (материална, морална); ущърб. Наводнението нанесе огромни щети. Скандалът е в щета на доброто му име. Понасям щети.

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.