пакост

Речник на българския език

па̀кост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пакостта̀, мн. па̀кости, ж.
1. Действие, което причинява вреда; повреда, щета, злина.
2. Беля. Децата постоянно правят пакости.

Грешни изписвания (3)

  • пакуст
  • пакос
  • пакус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-кост
членувано па-кост-та
мн.ч. па-кос-ти
членувано па-кос-ти-те
звателна форма