ущърб

Речник на българския език

ущъ̀рб съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Накърняване, вреда, щета. Нанасям ущърб на доброто му име.
прил. ущърбѐн, ущърбѐна, ущърбѐно, мн. ущърбѐни.
В ущърб (на). — Във вреда. Всичко е в ущърб на моите интереси. Скандалът е в мой ущърб.

Грешни изписвания (4)

  • оштърп
  • ощърп
  • уштърп
  • ущърп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ущърб
непълен член ущър-ба
пълен член ущър-бът
мн.ч. ущър-би
членувано ущър-би-те
бройна форма ущър-ба
звателна форма