изтребление

Речник на българския език

изтреблѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езтребление
  • езтрибление
  • естребление
  • естрибление
  • изтрибление
  • истребление
  • истрибление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-т-реб-ле-ние
членувано из-т-реб-ле-ни-е-то
мн.ч. из-т-реб-ле-ния
членувано из-т-реб-ле-ни-я-та