развалина

Речник на българския език

развалина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. развалини, ж.
1. Обикн. мн. Останки от съборени, рухнали сгради; руини.
2. Прен. Много болен, съсипан, грохнал човек. Той е цяла развалина.

Грешни изписвания (15)

  • развалена
  • разваленъ
  • развалинъ
  • развълена
  • развъленъ
  • развълина
  • развълинъ
  • ръзвалена
  • ръзваленъ
  • ръзвалина
  • ръзвалинъ
  • ръзвълена
  • ръзвъленъ
  • ръзвълина
  • ръзвълинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ва-ли-на
членувано раз-ва-ли-на-та
мн.ч. раз-ва-ли-ни
членувано раз-ва-ли-ни-те
звателна форма