руина

Речник на българския език

руѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. руини, ж. Обикн. мн. Развалина, разрушение. Къщата ни е в руини.

Грешни изписвания (3)

  • роина
  • роинъ
  • руинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ру-и-на
членувано ру-и-на-та
мн.ч. ру-и-ни
членувано ру-и-ни-те
звателна форма