разорение

Речник на българския език

разорѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср.,само ед. Разоряване, съсипия, материален крах.прил. разорителен, разорителна, разорително, мн. разорителни.

Грешни изписвания (3)

  • разурение
  • ръзорение
  • ръзурение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-зо-ре-ние
членувано ра-зо-ре-ни-е-то
мн.ч. ра-зо-ре-ния
членувано ра-зо-ре-ни-я-та