рухване

Речник на българския език

рухване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • руфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рух-ва-не
членувано рух-ва-не-то
мн.ч. рух-ва-ния
членувано рух-ва-ни-я-та