осуетяване

Речник на българския език

осуетя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осоетяване
  • осоетявъне
  • осоитяване
  • осоитявъне
  • осуетявъне
  • осуитяване
  • осуитявъне
  • усоетяване
  • усоетявъне
  • усоитяване
  • усоитявъне
  • усуетяване
  • усуетявъне
  • усуитяване
  • усуитявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осу-е-тя-ва-не
членувано осу-е-тя-ва-не-то
мн.ч. осу-е-тя-ва-ния
членувано осу-е-тя-ва-ни-я-та