разтуряне

Речник на българския език

разтуряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • разтуръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ту-ря-не
членувано раз-ту-ря-не-то
мн.ч. раз-ту-ря-ния
членувано раз-ту-ря-ни-я-та