изпадане

Речник на българския език

изпа̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпадъне
  • испадане
  • испадъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-па-да-не
членувано из-па-да-не-то
мн.ч. из-па-да-ния
членувано из-па-да-ни-я-та