разрушаване

Речник на българския език

разруша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • разрошаване
  • разрошавани
  • разрошавъне
  • разрошавъни
  • разрушавани
  • разрушавъне
  • разрушавъни
  • ръзрошаване
  • ръзрошавани
  • ръзрошавъне
  • ръзрошавъни
  • ръзрушаване
  • ръзрушавани
  • ръзрушавъне
  • ръзрушавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ру-ша-ва-не
членувано раз-ру-ша-ва-не-то
мн.ч. раз-ру-ша-ва-ния
членувано раз-ру-ша-ва-ни-я-та