свличане

Речник на българския език

свлѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • свличани
  • свличъне
  • свличъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свли-ча-не
членувано свли-ча-не-то
мн.ч. свли-ча-ния
членувано свли-ча-ни-я-та