срутване

Речник на българския език

сру̀тване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • срутвани
  • срутвъне
  • срутвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. срут-ва-не
членувано срут-ва-не-то
мн.ч. срут-ва-ния
членувано срут-ва-ни-я-та