срутвам

Речник на българския език

сру̀твам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

сру̀тваш, несв. и сру̀тя, св.; Какво. Събарям, разрушавам, сривам. срутвам се/срутя се. Събарям се, падам, сривам се. Една от галериите на мината се срути.
същ. сру̀тване, ср.

Грешни изписвания (1)

  • срутвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице срут-вам срут-ва-ме
2 лице срут-ваш срут-ва-те
3 лице срут-ва срут-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице срут-вах срут-вах-ме
2 лице срут-ва срут-вах-те
3 лице срут-ва срут-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице срут-вах срут-вах-ме
2 лице срут-ва-ше срут-вах-те
3 лице срут-ва-ше срут-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице срутвал е срутвала е срутвало е срутвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях срутвал бях срутвала бях срутвало бяхме срутвали
2 лице беше срутвал беше срутвала беше срутвало бяхте срутвали
3 лице беше срутвал беше срутвала беше срутвало бяха срутвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще срутвам ще срутваме
2 лице ще срутваш ще срутвате
3 лице ще срутва ще срутват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм срутвал ще съм срутвала ще съм срутвало ще сме срутвали
2 лице ще си срутвал ще си срутвала ще си срутвало ще сте срутвали
3 лице ще е срутвал ще е срутвала ще е срутвало ще са срутвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да срутвам щяхме да срутваме
2 лице щеше да срутваш щяхте да срутвате
3 лице щеше да срутва щяха да срутват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм срутвал щях да съм срутвала щях да съм срутвало щяхме да сме срутвали
2 лице щеше да си срутвал щеше да си срутвала щеше да си срутвало щяхте да сте срутвали
3 лице щеше да е срутвал щеше да е срутвала щеше да е срутвало щяха да са срутвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм срутвал била съм срутвала било съм срутвало били сме срутвали
2 лице бил си срутвал била си срутвала било си срутвало били сте срутвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да срутвам щяла съм да срутвам щяло съм да срутвам щели сме да срутваме
2 лице щял си да срутваш щяла си да срутваш щяло си да срутваш щели сте да срутвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм срутвал щяла съм да съм срутвала щяло съм да съм срутвало щели сме да сме срутвали
2 лице щял си да си срутвал щяла си да си срутвала щяло си да си срутвало щели сте да сте срутвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих срутвал бих срутвала бих срутвало бихме срутвали
2 лице би срутвал би срутвала би срутвало бихте срутвали
3 лице би срутвал би срутвала би срутвало биха срутвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
срут-вай срут-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род срут-ван
непълен член срут-ва-ния
пълен член срут-ва-ни-ят
женски род срут-ва-на
членувано срут-ва-на-та
среден род срут-ва-но
членувано срут-ва-но-то
множествено число срут-ва-ни
членувано срут-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род срут-вал
непълен член срут-ва-лия
пълен член срут-ва-ли-ят
женски род срут-ва-ла
членувано срут-ва-ла-та
среден род срут-ва-ло
членувано срут-ва-ло-то
множествено число срут-ва-ли
членувано срут-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род срут-вал
женски род срут-ва-ла
среден род срут-ва-ло
множествено число срут-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род срут-ващ
непълен член срут-ва-щия
пълен член срут-ва-щи-ят
женски род срут-ва-ща
членувано срут-ва-ща-та
среден род срут-ва-що
членувано срут-ва-що-то
множествено число срут-ва-щи
членувано срут-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

срут-вай-ки