срутвал съм

Речник на българския език

1. срутвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

срутвал съм е производна форма на срутвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. срутвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

срутвал съм е производна форма на срутвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. срутвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

срутвал съм е производна форма на срутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).