рутя

Речник на българския език

рутя преходен глагол от несвършен вид (тип 173ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • рутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ру-тя ру-тим
2 лице ру-тиш ру-ти-те
3 лице ру-ти ру-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ру-тих ру-тих-ме
2 лице ру-ти ру-тих-те
3 лице ру-ти ру-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ру-тех ру-тех-ме
2 лице ру-те-ше ру-тех-те
3 лице ру-те-ше ру-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рутил съм рутила съм рутило съм рутили сме
2 лице рутил си рутила си рутило си рутили сте
3 лице рутил е рутила е рутило е рутили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях рутил бях рутила бях рутило бяхме рутили
2 лице беше рутил беше рутила беше рутило бяхте рутили
3 лице беше рутил беше рутила беше рутило бяха рутили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще рутя ще рутим
2 лице ще рутиш ще рутите
3 лице ще рути ще рутят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм рутил ще съм рутила ще съм рутило ще сме рутили
2 лице ще си рутил ще си рутила ще си рутило ще сте рутили
3 лице ще е рутил ще е рутила ще е рутило ще са рутили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да рутя щяхме да рутим
2 лице щеше да рутиш щяхте да рутите
3 лице щеше да рути щяха да рутят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм рутил щях да съм рутила щях да съм рутило щяхме да сме рутили
2 лице щеше да си рутил щеше да си рутила щеше да си рутило щяхте да сте рутили
3 лице щеше да е рутил щеше да е рутила щеше да е рутило щяха да са рутили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рутел съм рутела съм рутело съм рутели сме
2 лице рутел си рутела си рутело си рутели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице рутил съм рутила съм рутило съм рутили сме
2 лице рутил си рутила си рутило си рутили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм рутил била съм рутила било съм рутило били сме рутили
2 лице бил си рутил била си рутила било си рутило били сте рутили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да рутя щяла съм да рутя щяло съм да рутя щели сме да рутим
2 лице щял си да рутиш щяла си да рутиш щяло си да рутиш щели сте да рутите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм рутил щяла съм да съм рутила щяло съм да съм рутило щели сме да сме рутили
2 лице щял си да си рутил щяла си да си рутила щяло си да си рутило щели сте да сте рутили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих рутил бих рутила бих рутило бихме рутили
2 лице би рутил би рутила би рутило бихте рутили
3 лице би рутил би рутила би рутило биха рутили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ру-ти ру-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ру-тен
непълен член ру-те-ния
пълен член ру-те-ни-ят
женски род ру-те-на
членувано ру-те-на-та
среден род ру-те-но
членувано ру-те-но-то
множествено число ру-те-ни
членувано ру-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-тил
непълен член ру-ти-лия
пълен член ру-ти-ли-ят
женски род ру-ти-ла
членувано ру-ти-ла-та
среден род ру-ти-ло
членувано ру-ти-ло-то
множествено число ру-ти-ли
членувано ру-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-тел
женски род ру-те-ла
среден род ру-те-ло
множествено число ру-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ру-тещ
непълен член ру-те-щия
пълен член ру-те-щи-ят
женски род ру-те-ща
членувано ру-те-ща-та
среден род ру-те-що
членувано ру-те-що-то
множествено число ру-те-щи
членувано ру-те-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ру-тей-ки