рутели

Речник на българския език

1. рутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

рутели е производна форма на рутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. рутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

рутели е производна форма на рутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).