рутило е

Речник на българския език

1. рутило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рутило е е производна форма на рутя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рутило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рутило е е производна форма на рутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).